Непълно работно време: 4 и 6 часа
Непълно работно време означава работа за част от законоустановеното работно време. Най-разпространените варианти са 4 часа, тоест половин щат, и 6 часа. Уредбата е в чл. 138 и чл. 138а от Кодекса на труда.
Важно е разграничението между два съвсем различни случая: непълно работно време по договаряне и непълно работно време, въведено едностранно от работодателя при спад в обема на работа. Правилата и защитите са различни.
Текстът е информативен и обобщава разпоредбите на Кодекса на труда към момента на публикуване. Той не е правен съвет. За конкретен случай се обърнете към Инспекцията по труда или към адвокат.
По договаряне между страните
Страните по трудовия договор могат да уговорят работа за част от законоустановеното работно време. В този случай те определят както продължителността, така и разпределението на работното време.
Уговорката може да е още при сключването на договора или по-късно, с допълнително споразумение. Няма законов минимум при доброволното договаряне, така че са възможни и 2, и 4, и 6 часа дневно.
Работата на непълно работно време не е основание за по-неблагоприятно третиране. Работникът има същите права като колегите си на пълно работно време, а количествено измеримите права се полагат пропорционално.
Едностранно въвеждане от работодателя
Чл. 138а урежда съвсем различна хипотеза. При намаляване на обема на работа работодателят може да установи непълно работно време за работниците, които работят на пълно работно време. Ограниченията са строги:
- за срок до 3 месеца в една календарна година;
- продължителността не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време;
- изисква се предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на работниците;
- работниците се уведомяват писмено поне 10 работни дни предварително.
Тоест пълен работен ден не може да бъде свит под 4 часа по този ред и режимът не може да продължи повече от три месеца годишно.
Отпуск, стаж и осигуровки
Правото на платен годишен отпуск не зависи от продължителността на работния ден. Минимумът от 20 работни дни се полага и при работа на непълно работно време. Отпускът се ползва в работни дни, не в часове.
Трудовият стаж при работа на непълно работно време се признава по правилата за изчисляване на стажа, а възнаграждението е пропорционално на отработеното време.
Осигурителните вноски се дължат върху действително начисленото възнаграждение, при спазване на минималния осигурителен доход за съответната длъжност, преизчислен пропорционално.
Непълно работно време и второ правоотношение
Работата на непълно работно време често се комбинира с втори трудов договор. Законът не ограничава броя на договорите, но общата продължителност на работата по всички тях трябва да оставя междудневна почивка от поне 12 часа и седмична почивка по общия ред.
При две правоотношения всеки работодател отчита само своето работно време. Отговорността за спазване на почивките обаче е обща и при проверка се гледа сумарната картина.
Прекратяване и обезщетения
При прекратяване на трудов договор с непълно работно време обезщетенията се изчисляват на база действително полученото възнаграждение. Това се отразява и на обезщетението за оставане без работа, и на обезщетението за неползван платен годишен отпуск.
Когато работодателят е въвел непълно работно време едностранно по чл. 138а, режимът е временен и след изтичането му работникът се връща към пълното работно време без ново споразумение. Ако това не се случи, налице е едностранна промяна на условията по договора.
Работник, преминал на непълно работно време по своя молба, няма автоматично право да се върне на пълно. Връщането изисква съгласие на работодателя, освен когато промяната е била уговорена като срочна.
Наети на непълно работно време и правото на информация
Работодателят е длъжен да информира работниците на непълно работно време за свободните места на пълно работно време в предприятието, за да могат да кандидатстват. Информацията се предоставя по общодостъпен начин, например на информационно табло или по вътрешната поща.
Обратното също важи. Работник на пълно работно време, който желае да премине на непълно, има право да отправи писмено искане, а работодателят дължи отговор. Отказът не подлежи на обжалване, но мълчанието не е допустим отговор.
Кога се използва на практика
Непълното работно време е типично при студенти, при родители на малки деца, при пенсионери, които продължават да работят, и при съвместяване на две места. Използва се и като алтернатива на съкращения при временен спад в поръчките.
Родителите на деца до 12 години имат отделна възможност: те могат да поискат намаляване или преразпределяне на работното време по чл. 167б, при което работодателят дължи мотивиран писмен отговор в 14-дневен срок.
Често задавани въпроси
- Какъв е минимумът при непълно работно време?
- При доброволно договаряне законът не поставя минимум. Когато работодателят го въвежда едностранно по чл. 138а, работното време не може да е под половината от законоустановеното, тоест под 4 часа при 8-часов ден.
- За колко време работодателят може да въведе непълно работно време?
- До 3 месеца в една календарна година, след съгласуване с представителите на работниците и с писмено предизвестие от поне 10 работни дни.
- Колко отпуск се полага при 4-часов работен ден?
- Същият минимум от 20 работни дни годишно. Отпускът се измерва в работни дни, не в часове.
- Признава ли се стажът при непълно работно време?
- Да, по правилата за изчисляване на трудов стаж, като възнаграждението е пропорционално на отработеното време.
Вижте също
Последна промяна на страницата: