Ненормирано работно време

Ненормираният работен ден е една от най-неразбраните фигури в българското трудово право. Названието подсказва, че работното време е без граници, а това не е вярно. Ненормираният работен ден е изключение с точно определени условия, уредено в чл. 139а от Кодекса на труда.

Основната идея е, че при някои длъжности работата не може да се вмести винаги в осемчасовия ден. Затова законът позволява работникът да бъде задължен да остане след края на работното време, но в замяна му дава допълнителен платен годишен отпуск.

Текстът е информативен и обобщава разпоредбите на Кодекса на труда към момента на публикуване. Той не е правен съвет. За конкретен случай се обърнете към Инспекцията по труда или към адвокат.

Кога може да се установи

Ненормиран работен ден не се въвежда за цялото предприятие и не се избира произволно. Условията са три:

  • Трябва да е налице особен характер на работата, който обективно не позволява тя да се ограничи в рамките на обичайния работен ден.
  • Въвежда се само за определени длъжности, изрично изброени в заповед на работодателя.
  • Заповедта се издава след консултации с представителите на синдикалните организации и на работниците.

Работниците на тези длъжности са длъжни при необходимост да изпълняват задълженията си и след изтичане на редовното работно време. Списъкът с длъжностите трябва да е достъпен, а не подразбиращ се.

Как се компенсира

Тук е ключовата разлика с извънредния труд. Работата над редовното работно време в работни дни при ненормиран работен ден не се смята за извънреден труд и не се заплаща допълнително. Вместо това тя се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.

Размерът на този отпуск е не по-малко от 5 работни дни годишно. Конкретният брой се определя в колективен трудов договор, във вътрешните правила или в индивидуалния трудов договор, но не може да слезе под законовия минимум.

Отпускът се полага за работата при ненормиран работен ден като режим, а не за всеки конкретно отработен допълнителен час. Не се води сметка час за час.

Кога все пак е извънреден труд

Ненормираният работен ден не отменя правилата за почивните и празничните дни. Работата в дните на седмичната почивка и в официалните празници се смята за извънреден труд и се заплаща като такъв, независимо че длъжността е с ненормиран работен ден.

Това е честа грешка при прилагането. Режимът покрива удължаването на работния ден, но не и работата извън работната седмица.

Разликата с дежурството и с разположението

Три различни фигури често се смесват. При ненормиран работен ден работникът остава след работно време, за да довърши работата си, и получава допълнителен отпуск. При дежурство работникът е на работното място и е на разположение, а времето се брои за работно време. При време на разположение работникът е извън предприятието, на уговорено място, и получава отделно допълнително възнаграждение на час.

Работодател, който въвежда ненормиран работен ден, за да не заплаща дежурства, прилага режима неправилно. Определящо е естеството на ангажимента, не названието в заповедта.

Какви граници остават

Ненормираният работен ден не отменя другите защити на Кодекса на труда:

  • Междудневната почивка от не по-малко от 12 часа се спазва.
  • Седмичната почивка се спазва.
  • Режимът не се прилага за работници под 18 години и за бременни работнички.
  • Майките с деца до 6 години и работниците с намалена работоспособност се включват само с тяхно писмено съгласие.

Кой доказва какво при спор

Работодателят е този, който е длъжен да води отчетност за работното време и да съхранява документите. Липсата на документи по правило не работи в негова полза.

От страна на работника полезни доказателства са писмени указания за оставане след работа, кореспонденция с часови отпечатък, записи от системата за контрол на достъпа и свидетелски показания на колеги. При проверка Инспекцията по труда сравнява графиците с реално отчетеното време.

Ако се установи, че длъжността не фигурира в заповедта за ненормиран работен ден, положеният над работното време труд се преквалифицира като извънреден и подлежи на заплащане с увеличение.

Как да проверите дали е приложен коректно

Три въпроса дават бърза проверка. Има ли писмена заповед на работодателя с изброени длъжности. Фигурира ли вашата длъжност в нея. Получавате ли допълнителния платен годишен отпуск.

Ако отговорът на някой от тях е отрицателен, но реално работите над работното време, положеният труд най-вероятно е извънреден и подлежи на заплащане с увеличение. Спорът се отнася до Инспекцията по труда.

Често задавани въпроси

Какво е ненормиран работен ден?
Режим по чл. 139а от Кодекса на труда, при който заради особения характер на работата служителят може да бъде задължен да работи и след края на редовното работно време, срещу допълнителен платен годишен отпуск.
Плаща ли се допълнително при ненормиран работен ден?
Не за работата в работни дни. Тя се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск от не по-малко от 5 работни дни. Работата в почивни и празнични дни обаче е извънреден труд и се заплаща.
Може ли работодателят да въведе ненормиран работен ден за всички?
Не. Той се установява само за определени длъжности с особен характер на работата, със заповед и след консултации.
Отпада ли междудневната почивка при ненормиран работен ден?
Не. Почивката от не по-малко от 12 часа между два работни дни се спазва и при този режим.

Вижте също

Последна промяна на страницата: